Бончо Бонев - невролог, психотерапевт и иглотерапевт: МЕНИНГИТЪТ ВЪРЛУВА ПРЕЗ ТОПЛИТЕ СЕЗОНИ :: Възстановяване

- Д-р Бо­нев, раз­ка­же­те що за бо­лест е ме­нин­ги­тът?
- Ме­нин­ги­тът е въз­па­ле­ние на об­вив­ка­та на глав­ния мо­зък. При ме­нин­гит не се ув­реж­дат не­пос­ред­с­т­ве­но мо­зъч­ни­те клет­ки, въз­па­ле­ни­е­то се раз­ви­ва от­вън. Въз­бу­ди­те­ли на болестта са бак­те­ри­и­те и ви­ру­си­те, ка­то има зна­че­ние как­то са­мият въз­бу­ди­тел, та­ка и ре­ак­ци­я­та на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм. Ко­га­то ста­ва ду­ма за бак­те­ри­а­лен ме­нин­гит, тряб­ва да от­бе­ле­жа, че той е ня­кол­ко ви­да, ка­то най-раз­п­рос­т­ра­не­ни са те­зи, пре­диз­ви­ка­ни от ме­нин­го­ко­ки, пнев­мо­ко­ки, хе­мо­фи­лен ба­цил, ту­бер­ку­ло­зен ба­цил и дру­ги. Чо­веш­ка­та кръв и гръб­нач­номо­зъч­на­та теч­ност по прин­цип са сте­рил­ни, там ня­ма бак­те­рии, би­ло то и доб­ри. Сле­до­ва­тел­но ин­фек­ци­я­та про­ник­ва от­вън. Има бак­те­рии, ко­и­то жи­ве­ят в но­сог­лът­ка­та, нап­ри­мер ме­нин­го­ко­ки. И по­ня­ко­га, по не­яс­ни при­чи­ни, те­зи бак­те­рии по­па­дат в кръв­та на човек, а от­там и в гръб­нач­но-мо­зъч­на­та теч­ност. То­ва обаче се случ­ва мно­го ряд­ко,

ко­га­то иму­ни­те­тът е изключително слаб

- А ще пот­вър­ди­те ли все­об­що­то мне­ние , че ако чо­век не се па­зи от прос­ту­да, мо­же да се разбо­лее от ме­нин­гит?
- Та­ка­ва вза­и­мов­ръз­ка не е от­к­ри­та. То­ва е са­мо на­род­но по­ве­рие. Ако се ­ин­те­ре­су­ва­те от ста­тис­ти­ка, ще раз­бе­ре­те, че от ме­нин­гит се бо­ле­ду­ва най-ве­че през про­лет­та и есен­та, а не през зи­ма­та. И, ко­е­то е още по-фра­пи­ра­що, от ме­нин­го­ко­ков ме­нин­гит бо­ле­ду­ват по­ве­че в Аф­ри­ка, ко­е­то се обяснява с тер­ми­на “ме­нин­ги­тен по­яс”.
- Как­ви пос­лед­с­т­вия ос­та­вя та­зи бо­лест?
- Ни­как­ви. След ка­то бъ­де из­ле­ку­ван, чо­век обик­но­ве­но се връ­ща към нор­мал­ния си на­чин на жи­вот.
- А за­що то­га­ва вър­вят слу­хо­ве, че пре­бо­ле­ду­ва­ли­ят ос­та­ва оса­ка­тен за цял жи­вот?
- То­ва е ос­та­ря­ло мис­ле­не. Ме­нин­го­ко­ко­ва­та ин­фек­ция, ко­я­то е най-раз­п­рос­т­ра­не­на, е из­вес­т­на още от на­ча­ло­то на ХIХ век, но по-де­тай­л­но се изу­ча­ва чак в на­ча­ло­то на ХХ век. А то­га­ва си­ту­а­ци­я­та би­ла теж­ка, с мно­го смъртни слу­чаи. Но през 40-те го­ди­ни на ми­на­лия век не­ща­та за­поч­ват да се про­ме­нят, ме­ди­ци­на­та при­ли­га ле­че­ние с пре­ли­ва­ния на иму­нен кръ­вен се­рум. Из­пол­з­ва­ни са и дру­ги пре­па­ра­ти и слу­ча­и­те с ле­та­лен из­ход на­ма­ля­ват зна­чи­тел­но. След то­ва ве­че ид­ват ан­ти­би­о­ти­ци­те и от на­ча­ло­то на 50-те го­ди­ни те ак­тив­но се из­пол­з­ват за ле­че­ние на ме­нин­ги­та. Се­га ве­че ни про­вър­вя по­ве­че в то­ва от­но­ше­ние. Всич­ки зна­ем, че мно­го мик­ро­би пос­те­пен­но при­вик­ват към ан­ти­би­о­ти­ци­те, но то­ва не се слу­чи с ме­нин­го­ко­ки­те. Те про­дъл­жа­ват да бъ­дат чув­с­т­ви­тел­ни към пе­ни­ци­ли­на и от­как­то ме­нин­ги­тът се ле­ку­ва по то­зи на­чин,

смър­т­ни­те слу­чаи са све­де­ни поч­ти до ми­ни­мум, как­то и ус­лож­не­ни­я­та от за­бо­ля­ва­нето

То­ва донякъде е свър­за­но с осо­бе­нос­ти­те на та­зи ин­фек­ция. При нея съ­щес­т­ву­ва ин­ку­ба­ци­о­нен пе­ри­од, ко­е­то оз­на­ча­ва, че пър­ви­те про­яв­и след за­ра­зя­ва­не­то мо­гат да се забележат след ден, мо­же и след 10 дни. Но, за съ­жа­ле­ние, има слу­чаи, при ко­и­то раз­ви­ти­е­то на ин­фек­ци­я­та ста­ва мно­го бър­зо. То­ва са мно­го ред­ки слу­чаи и са из­вес­т­ни ка­то зло­ка­чес­т­ве­ни­я ва­ри­ант на ме­нин­го­ко­ко­ва­та ин­фек­ция. Сре­щат се са­мо при 5-10 на сто от слу­ча­и­те, ко­га­то бо­лест­та е със­ре­до­то­че­на в кръв­та.
- Как­ви са сим­п­то­ми­те?
- Ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, гла­во­бо­лие (ако е де­те, ко­е­то чес­то се случ­ва, то кре­щи, за­що­то не мо­же да обяс­ни сил­ни­те бол­ки в гла­ва­та); ха­рак­те­рен хе­мо­ра­ги­чен об­рив, по­ня­ко­га мно­го оби­лен, по­ня­ко­га еди­ни­чен. По­я­вя­ва се ос­нов­но на ръ­це­те и кра­ка­та. Друг ха­рак­те­рен сим­п­том е, че чо­век не мо­же да обър­не гла­ва­та си, не мо­же да я на­ве­де нап­ред. Аз съ­вет­вам ро­ди­те­ли­те да не се опит­ват са­ми да ди­аг­нос­ти­ци­рат бо­лест­та, а да се обър­нат към ле­кар. До­ка­за­но е, че кол­ко­то по-ра­но за­поч­не ле­че­ни­е­то, тол­ко­ва по-бла­гоп­ри­ят­на е прог­но­за­та за нав­ре­мен­но оз­д­ра­вя­ва­не.
- Има ли вак­си­ни про­тив ме­нин­гит и до­кол­ко са ефи­кас­ни? Стру­ва ли си да бъ­дат из­пол­з­ва­ни?
- Ня­ма вак­си­ни про­тив всич­ки ви­до­ве ме­нин­гит. Как­то ка­зах, ос­нов­ни­те бак­те­ри­ал­ни ме­нин­ги­ти са пре­диз­ви­ка­ни от пнев­мо­ко­ки, хе­мо­фи­лен ба­цил и ме­нин­го­ко­ки. Про­тив пнев­мо­ко­ко­вия ме­нин­гит има вак­си­на, но тя се из­пол­з­ва ряд­ко. А и не по­ма­га при всич­ки ви­до­ве пнев­мо­ко­ки. Ме­нин­ги­тът, пре­диз­ви­кан от хе­мо­фил­ния ба­цил, се сре­ща ос­нов­но при де­ца до 5 го­ди­ни. Да­ли тряб­ва да вак­си­ни­рат или не де­те­то си, то­ва го ре­ша­ват ро­ди­те­ли­те.

Вяр­но е, вак­си­ни­те про­тив тях не са мно­го ефи­кас­ни,

за­що­то не да­ват по­жиз­нен иму­ни­тет, а за­щи­та­ват са­мо в оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме - най-мно­го от 2 до 4 го­ди­ни. По та­зи при­чи­на до вак­си­ни­ра­не се при­бяг­ва, ко­га­то се по­ви­ши за­бо­ляе­мост­та в оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни, при оп­ре­де­ле­ни гру­пи хо­ра. Нап­ри­мер де­ца­та в дет­с­ка­та гра­ди­на или вой­ни­ци­те в ар­ми­я­та. Но и тук ще ка­жа, че, за съ­жа­ле­ние, ме­нин­го­ко­ко­ви­те ме­нин­ги­ти съ­що са раз­лич­ни ви­до­ве. Те се обоз­на­ча­ват с ла­тин­с­ки бук­ви. Та­ка нап­ри­мер съ­щес­т­ву­ва ме­нин­го­ко­ков ме­нин­гит вид А, В, С и дру­ги по-ред­ки раз­но­вид­нос­ти. И се се­ща­те, че за все­ки от тях е нуж­на от­дел­на вак­си­на. Ме­нин­гит от ви­до­ве А и В със­тав­ля­ва 40 про­цен­та, ме­нин­гит С - око­ло 20 про­цен­та. За­то­ва се наб­ля­га на вак­си­на про­тив ме­нин­го­ко­ко­ва гру­па А. То­ва оз­на­ча­ва, че ка­то се вак­си­ни­ра де­те­то, с 40 про­цен­та се на­ма­ля­ва ве­ро­ят­ност­та от за­бо­ля­ва­не от ме­нин­го­ко­ков ме­нин­гит за 2-3 го­ди­ни. Съ­щес­т­ву­ват и дру­ги вак­си­ни, ко­и­то са дос­та скъ­пи, за­що­то се про­из­веж­дат в чуж­би­на. Те се раз­ре­ша­ват са­мо ако се по­ви­ши рис­кът от за­бо­ля­ва­не от по-ряд­ко сре­ща­ни­те ви­до­ве ме­нин­гит. И в зак­лю­че­ние ще от­бе­ле­жа, че се­га ве­че се по­я­ви­ вак­си­на от но­во по­ко­ле­ние про­тив ме­нин­ги­т С, ко­я­то да­ва по­жиз­нен иму­ни­тет. Тя се при­ла­га в Ан­г­лия, къ­де­то за­бо­ляе­мост­та от то­зи вид ме­нин­гит е дос­та ви­сок про­цент. Та­ка за ня­кол­ко го­ди­ни прак­ти­чес­ки ан­г­ли­ча­ни­те ус­пя­ват да по­бе­дят бо­лест­та. Из­ли­за, че вак­си­ни се при­ла­гат ос­нов­но ко­га­то се по­лу­чи бум на за­бо­ля­ва­не­то.
- А се­га ви мо­ля да раз­ка­же­те как­ви са ос­нов­ни­те прин­ци­пи за ле­че­ние . Съ­щес­т­ву­ват ли ня­как­ви стан­дар­ти, или се дей­с­т­ва ин­ди­ви­ду­ал­но за все­ки от­де­лен слу­чай?
- Има не­ща, ко­и­то се пра­вят по един и съ­щи на­чин. Нап­ри­мер, ако ле­ка­рят за­по­доз­ре раз­ви­тие на ме­нин­гит, задължително се пра­ви пун­к­ция - взе­ма се гръб­нач­номо­зъч­на теч­ност и се под­ла­га на из­с­лед­ва­не. Ос­вен то­ва, пре­ди да е ста­на­ло на­пъл­но яс­но как­ва е ин­фек­ци­я­та, на бол­ния в про­дъл­же­ние на 5-10 дни се пос­та­вя пе­ни­ци­лин в не­об­хо­ди­ми­те до­зи. След то­ва би тряб­ва­ло да нас­тъ­пи съ­щес­т­ве­но по­доб­ре­ние. И пак ид­ва ред на пун­к­ци­я­та, за вто­ри път. Ре­зул­та­ти­те от нея се срав­ня­ват с пър­ва­та. Ако мик­ро­бът е ве­че уни­що­жен, ан­ти­би­о­ти­ци­те се от­ме­нят, ако не - се наз­на­ча­ват по-сил­ни. Но ле­че­ни­е­то не се със­тои са­мо в уни­що­жа­ва­не на па­то­ген­ния мик­роб. Ед­нов­ре­мен­но с го­ре­по­со­че­ни­те про­це­ду­ри

се ле­ку­ват пос­лед­с­т­ви­я­та от раз­ру­ши­тел­на­та дей­ност на то­зи мик­роб

В сми­съл, че се при­е­мат ле­кар­с­т­ва за из­чис­т­ва­не на ин­ток­си­ка­ци­я­та, как­то и за по­ни­жа­ва­не на вът­ре­че­реп­но­то на­ля­га­не. При на­ру­ше­ния в ра­бо­та­та на един или друг ор­ган ле­ка­ри­те при­ла­гат ле­че­ние, ко­е­то тряб­ва кол­ко­то мо­же по-бър­зо да въз­с­та­но­ви не­го­ви­те фун­к­ции. По­ня­ко­га се на­ла­га ин­тен­зив­на те­ра­пия, как­то и ре­а­ни­ма­ци­он­ни ме­роп­ри­я­тия.
- Дотук ни обяс­них­те за бак­те­ри­ал­ни­те ме­нин­ги­ти. А как сто­ят не­ща­та с ви­рус­ни­те?
- Те се сре­щат по-ряд­ко. Мо­же дъл­го вре­ме да не се про­я­вят и пос­ле из­вед­нъж - бум на за­бо­ля­ва­ни­я­та. Въз­бу­ди­те­ли­те на те­зи ви­до­ве ме­нин­ги­ти са раз­лич­ни ви­ру­си, ка­то най-раз­п­рос­т­ра­не­на е ен­те­ро­ви­рус­на­та ин­фек­ция. Тя се пре­да­ва по фе­кал­но-ора­лен път - ви­ру­сът се от­де­ля от из­п­раж­не­ни­я­та и по ня­ка­къв на­чин по­па­да във во­да­та. Ос­нов­но за­ра­зя­ва­не­то ста­ва чрез во­да­та за пи­е­не и ми­е­не, за­то­ва та­зи ин­фек­ция най-чес­то се сре­ща в ре­ги­о­ни­те, къ­де­то има проб­ле­ми с во­дос­наб­дя­ва­не­то. За­бо­ля­ва­не­то мо­же да про­ти­ча в раз­лич­ни кли­нич­ни фор­ми - чес­то във вид на ди­а­рия.

Не е из­к­лю­че­но на­ред с ен­те­ро­ви­рус­на­та ин­фек­ция да се раз­ви­ва и ме­нин­гит

Ма­кар и мно­го ряд­ко, възникват ус­лож­не­ния - ин­фек­ци­о­зен па­ро­тит (за­уш­ка). Ос­вен то­ва по­ня­ко­га и хер­пес­ни­ят ви­рус, кой­то си жи­вее спо­кой­но при мно­го хо­ра, без да им дос­та­вя неп­ри­ят­нос­ти, из­вед­нъж, по не­яс­ни при­чи­ни, мо­же да пре­диз­ви­ка те­жък ме­нин­го­ен­це­фа­лит.
- Как се ле­ку­ват те­зи теж­ки ус­лож­не­ния?
- Ста­ци­о­нар­но, както и бактериалният. За­поч­ва се с ед­но­сед­мич­ни удар­ни до­зи пе­ни­ци­лин. Но пе­ни­ци­ли­нът не спа­ся­ва от всич­ко. Нап­ри­мер ед­на чет­върт от ща­мо­ве­те на хе­мо­фил­ния ба­цил не за­ги­ват. Изис­к­ва се друг ан­ти­би­о­тик.
- А мо­же ли за­бо­ля­ва­не­то да се про­я­ви пов­тор­но?
- Въп­ре­ки че ви­на­ги има из­к­лю­че­ния, пов­тор­но за­бо­ля­ва­не от ме­нин­гит не се появява.
- Как­ви съ­ве­ти бих­те да­ли на на­ши­те чи­та­те­ли, за да се из­бег­не за­ра­зя­ва­не с та­зи теж­ка бо­лест?
- Въл­шеб­на ре­цеп­та, за съ­жа­ле­ние, ня­ма. Но ме­нин­го­ко­кът е по-слаб мик­роб и бър­зо уми­ра. А то­ва зна­чи, че тряб­ва да се про­вет­ря­ват по­ме­ще­ни­я­та, да се пус­ка по­ве­че слън­це в тях. Не тряб­ва да пре­неб­рег­ва­те и здра­вос­лов­ния на­чин на жи­вот. Раз­хож­дай­те се по­ве­че, укреп­вай­те своя иму­ни­тет. Мно­го важ­но е да спаз­ва­те пра­вил­на­та хи­ги­е­на. Уви, не все­ки мо­же да се за­щи­ти от всич­ко, но ос­нов­ни­те пра­ви­ла не тряб­ва да се пре­неб­рег­ват от ни­ко­го. Бъ­де­те вни­ма­тел­ни към се­бе си и де­ца­та си. И не заб­ра­вяй­те - при по­доз­ре­ние за по­доб­на ин­фек­ция тър­се­те лич­ния ле­кар.

Ед­но ин­тер­вю на Уля­на ДУШ­КО­ВА